Има пряка връзка между неравенството в полза на горния 1% и иновациите

Делът от доходите и богатството, насочени към т.нар. „1%“, разгневи протестиращите и развълнува икономистите по света. От движението „Окупирай Уолстрийт“ до работата на учени като Томас Пикети и Габриел Цукман, вниманието е насочено към това, което супер-богатите печелят и притежават, и върху това как правителствата трябва да използват данъците за преразпределение, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Подобни политически идеи заемат централно място в първичните избори на Демократическата партия на САЩ, които решават кой ще оспори президентството на Доналд Тръмп през 2020 г. Един от участниците, сенаторът Елизабет Уорън, се застъпва за 2% данък върху богатството над 50 милиона долара.

Тя намери необичайни съюзници сред милиардерите, включително инвеститора Джордж Сорос и съоснователя на Facebook Крис Хюз, които казват, че биха приели данък върху богатството си, за да „помогнат за справяне с климатичната криза и да подобрят икономиката и здравеопазването."

Всички те са умни хора, но има опасност да пропускат нещо. Френският икономист Филип Агион посочва, че има пряка връзка между високите нива на неравенство в полза на горния 1% и иновациите (създаването на нови технологии). Като се има предвид, че всяка страна има желание да насърчава иновациите - защото те носят огромни икономически ползи - може ли да има спор, че концентрацията на богатство на върха не е непременно голямо зло?

Агион смята, че вместо да се стремят да накажат горния 1%, основният приоритет на правителствата трябва да бъде да се гарантира, че горните социални слоеве няма да останат затворен клуб - т.е. новите иноватори трябва да бъдат свободни да оспорват и да заменят титулярните компании. Като се имат предвид утвърдените позиции на гигантски технологични компании като Alphabet, Apple и Microsoft, това ще се нуждае от малко работа.

Професорът от London School of Economics, който представи резултатите си в Париж миналия месец, също казва, че няма доказателства, че по-бързите иновации ще доведат до по-голямо неравенство по-надолу по скалата на доходите. Те касят само разликата между горния 1% и останалите. Той казва, че увеличаването на иновациите е свързано с по-добра социална мобилност. Агион вярва, че новите изобретения дават на хората възможност да се издигнат по-бързо по социалната стълбица.

Наистина, мобилността (несъмнено в горния край на стълбицата) е изобщо основната мотивация за всички тези технологични пионери. Те искат да направят достатъчно пари, за да се присъединят към редиците на най-богатите. Заключението на Агион, в съответствие с традицията на австрийския икономист Йозеф Шумпетер, е ясно: Компаниите излизат с нови процеси и продукти, за да генерират и присвояват „наеми“. Правителствата не трябва да се прицелват прекомерно към тези допълнителни печалби, тъй като това ще задуши желанието за иновации.